Човекът винаги е сам: сам се ражда, умира сам и този ход на нещата поражда тревога. Въпреки че присъствието на други хора може да се окаже за нас едно успокояващо убежище.

При някои жени този страх от самотата е толкова силен, че те се „сливат“ с партньорката си и дори мислят, че ще умрат, ако тя си отиде. Те са зависими от нея и постоянно чувстват надвиснала над тях заплахата, че ще я загубят.

Дотолкова са обвързани, че могат да приемат по-скоро един незадоволителен начин на живот, отколкото да се окажат сами, уверени в ниската си себеоценка, понеже нямат човек до себе си.